Поклон, Дяконе! 148 години от героичната смърт на Апостола на свободата - Васил Левски
Черна дата. Днес се навършват 148 години от георичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски. На 18 февруари е изпълнена смъртната присъда на Дякона. Дата на обесването е 6 февруари 1873 година, само че разминаването идва от другите календари.
През 1916 година в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се трансформира по следния метод: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и обратно във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 година по Юлианския календар (т.нар. остарял стил) се трансформира в 18 февруари 1873 година по Григорианския календар.
Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора.
През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела.
В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България.
На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша.
Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана.
В цялата страна се провеждат възпоменателни церемонни, на които ще бъде почетена паметта на Левски. Те ще продължат и на 19 февруари.
През 1916 година в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се трансформира по следния метод: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и обратно във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 година по Юлианския календар (т.нар. остарял стил) се трансформира в 18 февруари 1873 година по Григорианския календар.
Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора.
През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела.
В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България.
На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша.
Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана.
В цялата страна се провеждат възпоменателни церемонни, на които ще бъде почетена паметта на Левски. Те ще продължат и на 19 февруари.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ